Случаен стих
Неоновите светлини се вият над града
Ти вървиш и ме държиш за ръка
Аз вървя и умирам в прегръдките ти
Докато те изгарят в очите ни
Неоновите светлини се вият над града
Ти шепнеш и ми говориш за любовта
Аз те галя и потъвам в очите ти
Докато те изпреварват хода ни
Неоновите светлини се вият над града
Ти ме поглеждаш и ме каниш на танц
Аз се усмихвам и се оставам да ме води погледа ти
Докато те изчезват в мъглата на града!!!
Случаен разказ
Желая те така горещо,
гледайки те през стъклото между нас. В погледа ти трепва нещо,
опитваш се да ми го кажеш,
но не чувам твоя глас. Тук е топло, а при теб дали?
Искам да ти дам от свойта топлина,
но те гледам през стъклото и боли,
че близо сме, но зад една стена. Виждам, че и ти копнееш
устните ми с твойте да докоснеш. В стъклото да се блъскаш ти не смееш
и не бива, че ще ни нареже после. Просто ще докосвам пръсите ти
през стъклото.... Поне те виждам... И това е много!
Но виждам блясък от сълза в окото,
казващ "Липсваш ми! Без теб не мога!"
А колко болка има когато те няма....
Препоръчваме ви
Любовта е магия, която ни връхлита изневиделица и отнема здравия ни разум като с вълшебна пръчица. И вече не сме способни да контролираме сърцето си. Да обичаш значи да загубиш контрол, да изпратиш разума си в изгнание. Да обичаш означава да се раздаваш и никога да не мислиш, за това, което ще получиш.Обич не се обещава, за обич задължения няма.
